Флуориране на питейната вода

Днес попаднах на една гражданска петиция, в която граждани се обявяват против флуорирането на питейната вода, което правителството е решило да направи през идната година. Основното становище в петицията е, че освен съмнителния положителен ефект, до който води това начинание и възможните рискове за здравето на гражданите, това действие лишава гражданите от правото им на избор и правото им да ползват чиста, не третирана с химикали, питейна вода.

Заинтригуван от това се поразрових в интернет с цел да науча малко повече за флуорирането на водата. След краткото ми проучване си изградих мнение и заех позицията против флорирането на питейната вода.

Ето накратко какво прочетох в Wikipedia - Свободната енциклопедия: "Флорирането на питейната вода от обществените власти е създала и обществен дебат. Защитниците на флоурирането на водата казват, че флоурирането е деяние подобно на подсилването на солта с йод, на млякото с видамин D, на гроздовия сок с витамин С и че това е ефективен метод за борбата със зъбните кариеси. Противниците на флорирането на питейната вода от обществените власти твърдят това, че флуорирането би могло да има опасен здравословен ефект, като зъбна флуроза (dental fluorosis) и рак на костите. Някои от противниците смятат, че флуорирането отнема правото на личен избор, като заставя гражданите да приемат определени съставки под формата на масова медицина." (това е превод на част от статия в Wikipedia на английски език; За съжаление в българската версия на Wikipedia отново няма нищо по въпроса.)

Референции:
Wikipedia - Water fluoridation
Wikipedia - Water fluoridation controversy

авторът на претендира за точен превод.

Тикви

Видях ги на сергията на една баба и ги щракнах. :) Красиви са. Въпреки брадавиците.

Паркът

Вече сме в края на Октомври. Времето е сиво и неприятно. Почти постоянно вали дъжд. Вече падна първия сняг. Появиха се и първите слани. Да наистина доста ноемврийско, макар и през октомври. Единственото, което радва очите все още са прекрасните нюанси на жълтото и червеното, в които се редуват дъбовите и букови дървета в парка.

Всеки ден рано сутринта излизам да разходя черното си куче в парка, който за мое щастие е доста на близо. Последната седмица всяка сутрин започваше с гаден студен дъждец, който успява да намокри всичко, абсолютно всичко. Непромокаемото ми шушляково яке се суши цял ден след подобен сутрешен дъжд, блузата от долу също. Този дъждец успява да намокри и нещата под непромокаемите дрехи, или пък непромокаемото ми яке е чист боклук. Вероятно второто. Но все пак то няма голям шанс след като мокротата се разпростира навсякъде и всичко е прогизнало. В парка, по мокрите поляни, тревата допълнително ни мокри ходейки по нея. Когато вдигна пръчка от земята, за да я хвърлям на кари – популярна игра в средите на кучешките стопани – тя се оказва доста прогизнала, тежка и капеща. Ей на това викам аз пръчка. Като я хвърлиш тя те опръсква по лицето. Блях. Кой знае колко кучета са я лизали и дъвкали преди това.

Днес не вали. Има гъста мъгла в която се скрива върха на 25 етажния съседен блок. Следователно около 50-60м видимост. Въздухът е студен и реже несвикналите ми със студеното бузи. Топли френски кроасани излизат от фурната кучето. От тях се вдига пáра. Хм, чак ми се прияде, имайки предвид, че не съм закусвал. Блях. В парка тази сутрин няма абсолютно никой или поне не се вижда в мъглата. Но кой идиот би дошъл в парка в такива климатични условия.

Разхождайки се в тишината се заглеждам в детските катерушки, които помня още от своето детство. Почти същите са си, с разликата че са изпочупени, изкривени, изкъртени и други епитети започващи с „из”, а една от ракетите е съборена мъртва на земята. В тишината дочувам как една от нещастните криви люлки изскърцва болезнено. Дали дочух детски смях? „Сигурно е от вятъра.” Едно листо пада в тихото спокойствие. Вятър не се усеща. Иначе нямаше да има мъгла. В съседство с виещата люлка има още една люлка, която я няма. Колко ли...

- Джина, ела тук! – нарушава спокойствието някакъв човек, викащ към кучето си нейде зад мъглата. Инстинктивно тръгвам натам с идеята Кари и Джина да си поиграят малко. Но уви, няма ги. Дали пак е от вятъра? Отново съм сам.

плачещата люлка

...колко ли. Каква ли е далаверата на циганина, който е изтръгнал люлката от детските мечти. Но с какво иначе ще купи скъпия буквар на малкото момиченце с бледо розов потник и мръсно лице, което съвсем случайно е негова дъщеря. И той сигурно това се чуди, но сега ще иде да си купи заветната водка или нещо подобно. Чудя се да ги съжалявам ли тези хора или да ги мразя. Често си мисля, че те сами си заслужават живота в който живеят. Хубаво, но да не пречат на останалите. А те не само пречат, но и тормозят. Не по-скоро злоупотребяват с търпението на един велик, търпелив и мълчалив, глупав народ. Народ който мълчи пред всичко, което се прави срещу него и посредством него. Народ, от който се възползват турци, цигани, гърци, руснаци, европейци, търговци, политици и камара други етноси. Народ, който не знае истинската си история, тъй като тя се променя при всяка смяна на режима или при всеки жизнен катарзис на някой дърт историк, прищяло му се да получи своите пет минути слава.

Младите бягат, защото са членове на тази мълчаща маса - планктон и съответно нямат гените за казване на НЕ. Старите искат по-големи пенсии, за да ядат пак толкова хляб колкото и преди да поскъпне. Средните само си пият кафето в някое държавно и бюджетно учреждение. Да циганите не обичат планктон, както и турците. Обичат салам. Но планктона лесно се тъпче. Накрая ще се превърнем в една Америка на балканите, където циганите, турците и ... онези другите етноси ще живеят щастливо в мир. Ще се казваме Велика Македония и ще внасяме ток и други продоволствия от Румъния.

- Кари. Къде изчезна това куче. Бахти мъглата. Такова време може да накара всеки оптимист да нарежда като бабичка врели не кипели. Обаче ми харесва есента. Вкарва ме в някаква странна емоция, но не такава като през лятото. Друга една, замислена. Все едно съм в есента на живота. Да вероятно тия дрънканици ги поражда есента. Мразя есента.

-Ела тук! Хайде, къде е пръчката? Донеси! А така, браво. Добро куче. Хайде пак. Къде е? Браво. – Този диалог наистина е малко тъпичък, но какво пък, на кучето му харесва.
Баси колко е тихо днес. Даже могат да се чуят падащите листа. В далечината се чува свирене. О да това е товарният в 8:30. Трябва да тръгвам вече на долу. Бавно минавам по празните алеи на парка, по край мократа пръчка от преди 15 мин, покрай кривите катерушки, покрай мъглата, през мъглата, през ж.п. линията, покрай училището (да още е празно, макар да сме края на октомври), покрай изстиналите вече френски кроасани. Върха на блока вече се вижда. Още има мъгла, но се е повдигнала малко. Шумът от булеварда постепенно се увеличава. Всякакви хора и коли щукат на някъде. Живота си върви и никой не обръща внимание на мъглата. Вероятно това са тия средните, които бързат за „работа” да пият кафе. Или пък може би наистина бързат за нещо важно. Знам ли. Но ми се струва, че хората като цяло си бързат, ей така по между другото, за всеки случай. Нищо нека бързат. Пчелички. А пчеличките са толкова хубаво нещо. Ходят по цветенцата, правят сладък мед и лековит прополис. Ех пролет. Излежавам се на поляната сред цветята. Ухае на мак и божури.

Брей колко е хубав живота. Хайде да закусваме.

пак за Fuego

Позарибих се от вчерашната статия, бях позабравил колко много се кефя на тая кола. Ето няколко реклами на Renault Fuego от онова време:

Доста впечатляващо нали. Тази кола си е създадена за да бъде легенда...

Пробвай да хванеш дивия мустанг!

GTA е модел правен само в аржентина. Той се задвижва с етилен, екологично спиртово гориво правено от захарна тръстика. Тва е по времето на петролната криза в Ю.Америка, когато колите масово се пробразяват да работят с Е85.

Renault Fuego II (да, две)

Ровех си се днес из нета за части за моята стара и любима кола. Случайно и ненадейно от къде, с помощта на Google се появи от някъде класация за най-грозните автомобили на света и видиш ли мойта кола беше вътре на трето място. Много се ядосах, та тя е толкова красива и невероятна. Е, вярно, моят екземпляр е доста поочукан, но аз си го харесвам. ПЪК! Веднага пуснах имидж търсачката на гугъл с ключови думи "Renault Fuego" за да попадна на различни красиви снимки на тази красива кола легенда заснета с различни ракурси и от различни ъгли за придаване на артистичност. Та така някъде из познатите вече снимки (често се любувам на колата си из нета) на познатата вече кола попаднах на нещо доста изненадващо и ново за мен. На един унгарски сайт, под снимката, имаше нещо изписано на "незнайно какъв език", но се четеше ясно "Renault Fuego II"

Уау! Много е красива. Да разбирам, че това е някаква концепция, използвали са много черти от дизайна на Laguna II, което смятам за много хубаво, защото така или иначе този модел на Laguna страшно много ми допада. От сега мога само да кажа едно: най-вероятно ще си купя тази кола, ако изобщо види бял свят. Дали внезапно ще стана богат и ще мога да си я купя нова, или ще поизчакам 7-8-10 години и ще си я купя на старо, това не знам, обаче много и се точа. Ох потекоха ми лигите. Дано да е толкова готина като оригиналната версия. Дано да стане легенда, но се съмнявам. В днешния комерсиален свят едвали има място за легенди. Сигурно ще бъде просто готина кола, но и това е нещо.

Изисквания

Винаги ми се е струвало, че хората около мен очакват повече от колкото мога да им дам. Учителите и в училище и в университета все използваха една реплика: "очаквах повече от теб, ти си умно момче". Майка ми винаги е била разочарована от нехайство ми към просперитета на големия й син. Баща ми веднъж ми каза, че съм бил един млад и глупав наивитет, и че никой не обичал невежите. Когато бях малък, баба ми винаги като гледахе някое обществено полезно предаване като "Бързи, смели, сръчни", "Като лъвовете" или пък някой балет, казваше: "Виж твоите връстници колко много знаят и могат, а ти...". Приятелката ми често изтъква, че взима по-голяма заплата от моята, и че това на нищо не прилича, и че как не ме е срам, и да се взема в ръце,
защото... Явно просто обществото е така устроено - да иска повече от другите. Ето вчера беше организиран масов протест срещу мен, тъй като не им давам достатъчно. Ще взема да се хвана в ръце (и да избягам), че тез са малко повече и мое да ме натупат яко.

БАСИ!

Ферибот

Винаги съм мечтал да пътувам в открито море, я с някоя ветроходна яхта, я с някой пиратски кораб :), но досега в скромния ми живот в рамките на България това не ми се беше случвало. Жалките ми возения на корабчета по р. Ропотамо, р. Камчия и р. Дунав, на т.нар. "комета" в детството ми и на всички водни колела навсякъде по България не се броят. На тях единствената емоция, която изпитах беше яда за високата цена на билета за возене с корабче за 15-20 мин. Поне водните колела винаги са ме кефели, но последните години все по-рядко ги виждам и по морето, и по водоемите.

преди две години се пробвах да карам уинд сърф на къмпинг Корал. Любо се беше снабдил с такъв и за неговия рожден ден му подарих една дузина яки пльосвания по гол гъз в морето. Открих, че уинд сърфинга е много яко занимание и то близко по идея с ветроходството. Естествено се зарибих много силно и от тогава никога повече не се качих на сърф. Простата прична е, че просто се оказа непосилно скъпо удоволствие. За жалост. Другото лято може и по-възможно да стане, или пък още по не възможно...

Първото ми пътуване с голям кораб се случи през април тази година, когато се качихме на ферибот до о. Тасос в Гърция. Не мога да опиша колко интересно ми беше и с какво задоволство разказвах на всички как съм се возил на голям кораб. Но така или иначе това возене не трая повече от 30 мин (за тия пари толкоз), което не може да се води пътуване в открито море.

Но ето, че дойде големия ден. Решихме да пътуваме до Италия, да видим що за страна е това. Избрах да пътуваме с ферибот от Гърция, тъй като яко се спестява разстояние и време, но не и цена :( Това засега е най-дългото ми пътуване с кораб и даже би могло да се каже, че е било в открито море, тъй като по едно време за около час-два не се виждаше нито един бряг. А пък и разстоянието от около 250 км по вода си е впечатляващо. Поне аз се впечатлявам.

Силният вятър щеше да издуха 100 килограмовия Владо

Първите ми впечатления от ферибота бяха, че е ужасно мръсен и че повечето хора пътуват с най-евтината тарифа - без места прави на палубата. Който иска да сяда има ограничен брой заети столчета и големи площи мръсна палуба. Другото, което не очаквах беше, че въпреки топлата нощ (пътувахме през нощта) умрях от студ и духаше убийствен вятър и нямаше къде да се скриеш особено добре от него. В дебрите на нощта нахълтахме в ресторанта, който вече беше затворил и успяхме да дремнем малко. За поздрав гърцките управници във ферибота пуснаха климатика в ресторанта на макс. студено и сега нито вътре нито вън можеше да се трае. Но к'во да се прави гърците са си такива.

На връщане пътувахме през деня и съответно нямаше много сянка, затова пътниците се бяха натъпкали като гниди между стълбите и разни греди и други неща, които правеха сянка. Този път успяхме да си извоюваме, чрез способа "кой предвари, той завари", доста добро място и бяхме на сянка почти през цялото време. Сега вече можех да опитам истиското корабоплаване. Като тръгнахме от Бриндизи покрай нас (или ние покрай тях) минаваха разни лодчици, малки корабчета и имаше ветроходни яхти. Ех как се замечтах.

Изглед от Бриндизи, Италия

Корабчетата започнаха да се скриват в хоризонта, яхтите започнаха да се разреждат, от време на време се мяркаше в далечината някой друг голям товарен кораб, от известно време 90% от пътниците спяха. Мъртвилото беше доста изразено. Разглеждах с интерес правата бяла диря, която показваше че идваме отвъд хоризонта. Слънцето печеше. от време на време на фона на тъмносинята вода се открояваше ярко оранжева медуза (ние такива си нямаме). След известно време забелязах, че поредната медуза е найлонов плик и си припомних, че това е редовна линия която превозва хора, а та са си такива по целия свят - правят боклук.

Няма гларуси, няма яхти, няма мухи, няма сянка, нама хора (има но спят), нямам музика - забравих си плеъра в колата, по едно време реших да снимам една лампа. Видя ми се толкова забвана и интересна и сякаш ми говореше, но си бях забравил и фотото в колата :( Така постепенно дадената конюктура ме приведе в спящо състояние. Не бих казал че сънувах нещо интересно, но се сепнах по едно време и отворих очи. Видях брега на Албания, който с неговите еднообразни и едноцветни, песъчливи очертания ми помогна да се преведа в досегащното спящо състояние.

Когато доближихме границата между Албания и Гърция (тази на сушата) ме впечатли рязката промяна. Албанското крайбрежие е доста пусто, скучно и жълто и за трите часа пътуване покрай него видях само едно населено място. В момента в който същия този бряг премина в гръцка територия той се презасити от къщи и къщички, гори и горички, шосенца и автомобилчета. Изводите си правете сами...

Цялостното ми заключение след това пътуване е, че немога да си представя колко по-скучно би било едно презокенаско пътуване. Направо се дразня, че тези мисли ми минават през ума. Сега разбирам защо големите презокенски кораби са ултра луксозни и са тъпкани с всякакви развлечния, като кино, миниголф, ресторанти и т.н. Явно това е единствения начин за човека да пътува с кораб в открито море, без да умре от скука. Оставам последната си надежда на ветроходните яхти, тъй като една от мечтите ми е да направя голямо презокеанско, че даже и околосветско пътешествие с яхта. Искрено се надявам, че няма да ми е скучно с тях и умът ми постоянно ще бъде зает с нещо, вероятно по управлението. Може би пък просто не съм пътувал с подходящата компания. Другия път, ще трябва да подбера такава, която се вълнува от пътуването с кораб, а не спи...

Deep Purple в София

Баси якото! Днес тъкмо се прибирам от Родопите и докато бях в "обсерваторията" четох днешния вестник и там пишеше, че Пърпъл ще идват в София на 1 ноември по случай рождения ден на радио "Z-Rock". Концерта на Пърпъл в Каварна през 2005 г беше много готин и с удоволсвие ще повторя :-) Браво на "Z-Rock". Ето инфо за турнето им на офицялният им сайт

Дойдох си

След продължителното ми пътуване в Италия си дойдох и имам много за разказване. Смятам постепенно да разказвам за разни неща от екскурзията по-детайлно, до колкото мога, така че очаквайте включване. Имам много за разправяне...

Дъжд и Гибел

Днес вали бурно и хладно със силен вятър и гръмотевици. Мечтано събитие от доста време. Зверските жеги от последния месец и половина ме караха напоследък да бленувам за дъжд и хлад, а не както обикновено за храна :-) Времето е доста мрачно и тъмно и аз съм доволен.

За съжаление това хубаво време дойде с новината за смъртта на един много интересен за мен режисьор. Макар и не много споменаван напоследък, Микеланджело Антониони е бил много популярен през 60-те и 70-те години на XX век. Има много известни филми, които не са се славели си с популярност сред широката публика, но непрекъснато са били в устата на критиците и кино маниаците.




Аз лично винаги съм бил със смесени чувства към филмите му. От трите негови филма, които съм гледал, "Zabriskie Point" (1970) най ми хареса. Става въпрос за една невъзможна любов между двама младежи в "долината на смъртта", като филма засяга доста социални и обществени проблеми под съпровода на музиката на Pink Floyd. Преди години, когато търсих тоя филм не можах да го намеря дори в оригинал. Гледах го с италиански дублаж и английски субтитри. Филма толкова ми хареса, че даже си направих труда да преведа субтитрите и да ги синхронизирам с тази италианска версия. (горд от себе си)

"Фотографско увеличение" (Blowup 1966) е филм за един отегчен от живота си фотограф, който случайно открива убийство в една от снимките си от един парк. Странен, но интересен филм. Номиниран за оскар.

Жалко наистина, че губим такава личност, но поне той си е живял живота и е дал на света нещо за 94-те си години живот.

Microsoft Seadragon: Precioso

Силно впечатляващо! Очаква ни много интересно бъдеще по отношение на графичния интерфейс. По този начин се впечатлих миналата година, когато друга независима компания показа своя разработка в тази насока. Мисля, че и тя беше купена от Майкрософт.

А колко ли RAM трябва да има компютърът ми, за да ползвам такъв GUI?!

PENTAX и CARL ZEISS

Ровех си се из нета и разглеждайки разни обективи попаднах на Carl Zeiss Distagon T* 15mm f3.5 за 35мм SLR системата на CONTAX. Направи ми силно впечатление, колко много неговите характеристики приличат на SMC PENTAX A 1:3.5 15mm. Даже направо са еднакви, освен външността разбира се, въпреки че и външността си прилича до някъде. Поприпомних си малко за историята на пентаксовия вариант, която започва през 1975 година с появата на М42 вариант на обектива под името SMC TAKUMAR 1:3.5/15. Говори се че, този такумар е разработван заедно с дистагона на цайс от един и същ екип (т.е съвместно от пентакс и цайс) и че двата обектива са били сложени един до друг в една витрина на едно изложение в германия. Според различни източници това е първият обектив в който се използва т.нар асферична леща - изключително полезна при екстремно широкоъгълните обективи. Формулата на този обектив се оказва толкова сполучлива, че PENTAX пускат няколко негови наследника, повечето от които без асферичната леща, а Carl Zeiss правят варианти за Yashica/CONTAX и Rollei байонет (съответно Y/C DISTAGON 15mmF3.5 и Rollei QBM DISTAGON 15mmF3.5), а също произвеждат и вариант за Lieca (R) с името Super Elmar 15mm F3.5.

Според този японски сайт дори NIKON имитират този обектив със своя Nikkor 15mm 1:3.5. Ето поредица от няколко снимки на тези обективи, които намерих в интернет за сравнение:

SMC TAKUMAR 1:3.5/15


Carl Zeiss Distagon T* 15mm f3.5


един от K байонет вариантите SMC PENTAX A 1:3.5 15mm


Leica Super-Elmar-R 15mm f/3.5, произведен от Carl Zeiss (на практика идентичен с Distagon T* 15mm f3.5 с изключение на външния дизайн и просветлението). Това не е единствения обектив на лайка, който по един или друг начин се свързва с PENTAX :)


Nikkor 15mm 1:3.5 Ai

Ровейки си за Carl Zeiss, днес съвсем случайно попаднах на новината, че Цайс щели да пуснат свои обективи и с К байонет, също както за Никон преди време, което много ме радва, макар и да не ме касае особено, тъй като е известно на всеки в какъв ценови диапазон се движат обективите на Цайс по принцип.

Луда работа

Вчера се жегнах като го гледах т'ва филмче. Доста брутално е. Представлява кадри от камерите по софийските кръстовища. Бях свидетел на блъскането на пешеходец от пиян шофьор, и беше много гадно, но се сдухах като видях как това става всеки ден. Баси!

Аудиомания

Дълго време се мъчех със скапаните си слушалки на плейъра ми и реших да ги поправя. Няколкото хирургически подобрения (с ножицата ха-ха-ха!) приключиха с нов копмлект маркови слушалки.

Винаги съм бил резервиран към този тип малки слушалчици и никога не съм очаквал, че от устройство с тегло от само 6 грама би могло да излезе звук с такава широта, толкова плътен бас и толкова кристални "високи" и то от слушалки в съвсем ниския клас. Довелен съм. Наистина все едно изпълнителя се намира в ушите ми. Браво на немците!

Tenacious D

Случайно попаднах на клипче на тази група. Младежът дет' пее ми се видя доста познат, май съм го гледал в една комедия за ски училище и се загледах. Честно признавам страшно се изкефих.

Днес научих нова група която да ме кефи!

Студентски стол

Днес ядох в стола на СУ. Ще разкажа само за десерта. Не съм много сигурен, но май бяха някакви варени макарони в нещо като сок. Доста анемични на цвят. На вкус не бяха нито солени, нито сладки, нито безвкусни, нито пък вкусни. Всъщност незнам изобщо какво беше това нещо което ядох днес за десерт.

Мейдън в София

Е ето, че и дългоочаквания концерт на Мейдън дойде и си замина. С откровение бих казал, че това беше най-добре организирания стадионен концерт, на който съм бил досега. Всичко беше някак (почти) като по масло. Феновете бяха културни и сдържани (децата им също) преминаването през порталите беше сравнително бързо - не повече от половин час. Бира имаше навсякъде, макар и малко скъпа но това е нормално, когато става дума за монопол.

За подгряващите групи имам доста смесено мнение, но клонящо надолу. Докато Ахат, макар и както обикновено, си изпяха няколкото песни които имат и си отидоха, то щерката на Стийв Харис силно ме разочарова. Според мен мястото й изобщо не беше на тази сцена. Доста скучно изпълнение, а песните им до толкова са еднакви, че самата изпълнителка се обърка и започна да пее песен, която беше изпяла преди малко. Поредното доказателство до какво води шуробаджанащината, която за съжаление явно не се среща само по нашите ширини.

Изпълнението на Мейдън беше на ниво, саундът беше доста качествен, но пък за сметка на това доста слабичък. Очаквах наистина по-силен звук, но и така беше прилично.

От известно време се заглеждам и този концерт го потвърди, че моята представа за рок движението си седи непромена, докато нещата се променят. Рок музикантите вече са застаряващи, рок феновете вече са застаряващи, на баладите не светят вече запалки, а джиесеми, и други подобни... Хубавото е обаче, че рок духа не застараява. Той си седи млад и жилав. Това го доказаха и Мейдънци, които дадоха всичко от себе си, даже и потта си :-) Да живее рока!

И накрая едно лошо впечатление, което за нещастие оставиха не кой да е, а линейкте. Според мен би трябвало да останат последни и да изчакат при излизането на 30-те хиляди фенове през тесните изходи, случайно ако стане някой сакатлък, да помогнат. Но не. Те решиха че е най-подходящо да минат през тълпата като надуваха клаксона, бързайки за кръчмата за да си допият. Но все пак да не забравяме, че сме в България, за наше нещастие.

FAQ

1. Q: Вие с Веси няма ли да се жените вече?
    A: Не, нямаме такива планове за сега.

Mr. Toledano

Признавам си силно се впечатлих от работата на този господин Толедано. В една от предишните си статии бях размишлявал върху това дали снимките трябва да са само красиви или да имат и някакво послание и цел. Е тук се вижда, че този г-н умее да използва фотографията като средство за да постресне малко развилнелия се свят. Браво!

Нямам намерение да коментирам снимките, но повечето от тях наистина ми харесаха. Ето няколко за да добиете представа:

Браво!

Автор на снимките е горепосочения г-н Филип Толедано.

Дъжд

и никой не разбра,
отиде си лятото
и идва есента
и ме окъпа рейс...

да наистина въпреки, датата на която пиша това, дъжда наистина е много есенен, обложен и напоителен. По принцип в края на май и началото на юни - пролетните дъждове, са предимно поройни, но сега вече вали от четири дни почти без прекъсванеи времето наистина е гадно. Настроението ми е гадно. Всичко е гадно. Отдавна не се бях чувствал чак пък толкова вкиснато. Да не говорим че и този тъп народ, в тая тъпа държава пак гласува за поробителите ДПС. Напрвило ми е впечатлението, че от както свят светува или поне от 30 века насам хората все си повтарят "Боже, на къде отива тоя святъ". Е с риск да съм банален ще попитам и аз същото.

А колкото до къпането чрез автобуси на градския транспорт... ми мокър съм до кости. Явно автобусите имат доста голяма водоизместимост. Особено когато карат бързо :( Мама им стара, нека поне да си заслужат повишението, що за хора са тия шофьори... Мафия от простаци - същите като таксиджиите. Стачки и искания, и нищо насреща от тяхна страна.

Боже, на къде отива тоя свят?

Ех! звуча като смачкан мрънкащ чиновник, нали? Ми такъв съм си.

А пък брат ми за минава за Ирландия за 6 месеца. Тазм представи си минималната заплата била 8.5 евро на час... Преди се чудех струва ли си да миеше подове или чинии заради нек'ви си повече пари, ама май тук в татковината, да се занимаваш с нещо смислено, например научно, ти излиза по-солено - и държавата и обществото те унижават. Изглежда в БГ най-високо платени са тези с най-ниско образование - циганите по строежите, шофьорите на автобусите, камионите и такситата.

Боже, ... Баси дъжда!

Промяна в живота

Винаги когато се случват такива неща, в живота на хората настъпват промени смесени с еуфория и нови отговорности. Е поне в моя така стана. На 15 май, вторник към 20:00 ми подариха ето това същество:

Казва се Кари, на 1 месец и 13 дни е и е черна. Стращно симпатично животинче с доста живец. Снощи например почти не ме остави да спя, обикаляше из цялата стая и май само на тавана не се разходи да провери кво има там! Чудя се какво прави през деня когато ме няма. Добре, че нямам много обувки :-)

Неприятната част е, че трябва да се занимавам с лекари, хора по които не си падам особено, да пазарувам разни хапчета и специални храни и да бърша с парцала осраното и опиканото. Според мен обаче това си заслужава тъй като това прекрасно животинче ще бъде с мен на всякъде и ще вкарва цвят в живота ми!

Строго секретно!

В много книги и филми сме срещали моменти, когато героят влиза в топ секретна сграда с много нива на достъп, където има врати със специална клавиатура за въвеждане на парола или код за достъп, или пък устройсто за сканиране на ретината, или други подобни устройства. Винаги преминаването на подобни врати е съпроводено с много напрежение и често с помощта на отнети крайници или други органи на някой който има съответния пръстов отпечатък например. В много от филмите така и не се разбира какво пък толкова тайно и секретно има зад такава врата. Аз обаче знам и ще ви кажа - тоалетна! Вероятно във всички такива топ секретни здания зад тази секретни врати се крият секретите на обществото. В повечето случаи телесните секрети. И за да подкрепя донесената информация, ще покажа и доказателство:

Ето това например е тоалетната в сградата където е складирана информацията за цялото човечество - Народна библиотека "св.св. Кирил и Методий", но най-секретната част е тази при телесните секрети!

Разбираемо е защо думата секрет и тайна означават едно и също нещо (англ. SECRETION [si'kri:sn] 1. скриване, укриване; 2. физиол. отделяне, секреция, секрет). Хората от както свят светува се крият когато секретират в една или друга форма. Това винаги е смятано за табу и за това са направени такива топ секретни помещения, отдели, че и цели скради за тази топ секретна дейност. И те винаги са под ключ.

Преди много се чудех но сега, след този дълбокомислен анализ на ситуацията, разбрах защо в народна библиотека единственото и най-драгоценно място - тоалетната е с електронен код, където достъп имат само отбрани членове на човечеството.

Имена на Улици

На Великден бях с моята компания в Букурещ. Защо точно на Великден? - ми така се получи. Мисля да разкажа по-подробно в някоя следваща статия, като си проявя филмите и ги сканирам, за да има и нагледен материал, но за сега само искам да отбележа интересните имена на улици в Букурещ.

Съвсем случайно когато пристигнахме и решихме да паркираме колата на една забутана уличка в центъра попаднахме на тази табела:

фото: Диана Золкова

Не знам защо, но прозвуча някак си мило и родно :-). Не мога да си обясня защо пък точно в Румъния, някоя улица ще се казва „Христо Ботев”. Може би тук е имал подвизи с някоя млада мома.

За сравнение ще ви покажа как се казват по принцип улиците в Букурещ. Като цяло повечето имат ето такива имена:

фото: Диана Золкова

На мен лично ми бяха необходими около 10 опита за да успея да я прочета бързо и правилно, без да сричам.

Орлова чука - лични впечатления

Силно съм възмутен от отношението на концесионерите на пещерата Орлова чука към туристите и лично към мен. Имахме огромното желание с моите приятели да я посетим, тъй като има какво да се види в нея, пък и се намира в невероятно красива местност.

Както навсякъде, нося със себе си фотоапарата и статива си. Хората от предишната група тъкмо излизаха от пещерата и доволно разглеждаха току що направените снимки на фотоапаратите и телефоните си. Викам си ей и аз ще взема да направя някоя готина фотка, но уви не ми било писано. Още на входа, когато ме видя, жената която развежда в пещерата изрично забрани да снимам в пещерата. "С такава техника (визирайки статива ми) в пещерата не се разрешава" каза тя. Аз я попитах защо на мен ми е забранено да снимам, след като на всеки друг посетител му е позволено. "Ама те само за две снимки". Викам си как може един човек да е толкова тъп! Казах че и аз ще снимам само две снимки :-), а тя, след продължително консултиране с директора-управител и собственик на концесията - дебелата лелка, която продава билети горе, отговори че е съгласна само ако оставя "това нещо" отвън на входа. Е как да ѝ обясня, че "това нещо" струва повече от месечната ѝ заплата, която взима без никакъв договор (тя лично се похвали), че няма да го зарежа навън без надзор, и че без статив няма никакъв смисъл да влизам с апарат в пещерата. РИОС не позволявало да се снима вътре! А на въпроса защо тогава туристите от предната група снимаха вътре, не можа да отговори.

В допълнение, бих описал и мястото, което концесионерът е длъжен да поддръжка и пази. Представляваше една хижичка и допълнителна постройка към нея, която представляваше кафене с маси и столове. Кънтеше силно чалга. Навсякъде по поляната се въргаляха боклуци а сред тях се въргаляха на пикник местни селски джигити. Някъде из тревата мярнах да седи захвърлена една ръждясала табелка на която с усилие се четеше МУЗЕЕН РЕЗЕРВАТ ПЕЩЕРА “ОРЛОВА ЧУКА”. Цялото това леке стои на името на природен парк Русенски Лом и според мен е срамота, че така наречения "РИОС" позволява това да се случва.

Такава е тъжната реалност в България, която толкова много "любя, тача и милея". Надявам се статията да стигне до този когото трябва и да се направи нещо по въпроса.

За сведение т. нар. РИОС (РИОСВ) означава Регионална Инспекция по Околната Среда и Водите. Ето адреса на русенската такава

Съжалявам единствено за това, че не можах да посетя пещерата, а бих път чак от София. Хич не е близо. Нищо, другия път, когато влезем в европейския съюз не само на думи!

И к'во ше прая ся?

Строши ми се картата и сега имам много голяма драма, няма как да ходя на работа! Ужас на ужасите :-) Ами сега как ще кисна пред монитора, без да знам аджеба защо? Абе ужас-ужас. Мацки дръжте се, днес не съм на работа!

(Пост Скриптум) За съжаление на мацките, оказа се че картата си работи!

Фотографията - цел или средство

Тук стои въпросът как се възприема фотографията. Дали тя е цел сама по себе си или е средство за постигане на определена цел. Това зависи най-вече от самия фотограф. Не съм сигурен дали би било правилно, да се разграничат фотографите снимащи по поръчка разни неща, от тези, които стремейки се да постигнат своите лични цели, използват фотографията. И в двата случая би могло да се създадат снимки с послание, както и просто изображения. Чрез снимките си, фотографът се самоопределя и себеизразява, независимо дали са поръчани от някой друг или не, те винаги са лична идея и виждане. Винаги можеш да определиш що за човек е автора на каквото и да е произведение, по това какво е то и как го е постигнал.

Зимбабве - болница за туберкулоза, където повечето болни имат СПИН

Напоследък ми прави впечатление, че фотографите масово се стремят да снимат само заради самата снимка като такава. Стремят се да постигнат невероятно красиво изображение със спиращи дъха цветове, впечатляваща композиция и перфектна подредба на обектите вътре. Много от тях наистина успяват, но се чудя какъв е смисълът от една такава снимка. Освен, че е красива сама по себе си, тя не носи нищо повече. Според мен ако една снимка не показва нещо, ако няма послание, ако е едно просто изображение, то каква полза от тея. Както всяко друго творение на изкуството, било то книга, картина, филм или каквото и да било друго, така и една снимка би ми въздействала само когато има няколко емоцоинални и мисловни пласта.

Затворник в Алабама

Преди време гледах филма "War Photographer" за работата на James Nachtwey - фотограф, който си е поставил за цел, още като студент, да покаже войната и живота, повлиян от нея. Неговите снимки наистина са въздействащи и впечатляващи едновременно. И според мен това се постига само и единствено, когато се снима с някаква цел. За постигането на целта си, обикновено хората влагат целия си умствен и емоционален капацитет. Трудът и емоцията винаги си личат в произведението.

Рехабилитационен център в Пакистан

Нека вземем например James Nachtwey. Всички снимки в статията са негови. Смятам че това са снимките за които говоря - въздействащи и интелктуално, и емоционално, както и фотографски издържани. Дано повече фотографи като него се впускат в различните аспекти на живота стремейки се да осветлят нашето ежедневие, с нечие друго ежедневие.

Барбар петко с мъжете

Едва ли не всеки вече има свое местенце, където споделя свои мисли, мнения и други такива свои неща. Нали трябва да сме в крак с тенденциите, да не изпускаме влака и да сме модерни, затова реших и аз да си направя блог.

Ще ви занимавам основно с неща свързани с фотографията по някакъв начин, тъй като това най-много ме вълнува. Предполагам, че ще срещнете и интересни неща от много други сфери на науката, културата и живота като цяло. Ще бъдете залети с моето мрънкане и нравоучение към обществото, вероятно ще бъдете отегчени и от технически и философски бръщолевци, но пък току виж може и нещо да ви хареса.

Та така. Ето го моето местенце, където ще споделям свои мисли, мнения и други такива свои неща. Приятно четене!