И к'во ше прая ся?

Строши ми се картата и сега имам много голяма драма, няма как да ходя на работа! Ужас на ужасите :-) Ами сега как ще кисна пред монитора, без да знам аджеба защо? Абе ужас-ужас. Мацки дръжте се, днес не съм на работа!

(Пост Скриптум) За съжаление на мацките, оказа се че картата си работи!

Фотографията - цел или средство

Тук стои въпросът как се възприема фотографията. Дали тя е цел сама по себе си или е средство за постигане на определена цел. Това зависи най-вече от самия фотограф. Не съм сигурен дали би било правилно, да се разграничат фотографите снимащи по поръчка разни неща, от тези, които стремейки се да постигнат своите лични цели, използват фотографията. И в двата случая би могло да се създадат снимки с послание, както и просто изображения. Чрез снимките си, фотографът се самоопределя и себеизразява, независимо дали са поръчани от някой друг или не, те винаги са лична идея и виждане. Винаги можеш да определиш що за човек е автора на каквото и да е произведение, по това какво е то и как го е постигнал.

Зимбабве - болница за туберкулоза, където повечето болни имат СПИН

Напоследък ми прави впечатление, че фотографите масово се стремят да снимат само заради самата снимка като такава. Стремят се да постигнат невероятно красиво изображение със спиращи дъха цветове, впечатляваща композиция и перфектна подредба на обектите вътре. Много от тях наистина успяват, но се чудя какъв е смисълът от една такава снимка. Освен, че е красива сама по себе си, тя не носи нищо повече. Според мен ако една снимка не показва нещо, ако няма послание, ако е едно просто изображение, то каква полза от тея. Както всяко друго творение на изкуството, било то книга, картина, филм или каквото и да било друго, така и една снимка би ми въздействала само когато има няколко емоцоинални и мисловни пласта.

Затворник в Алабама

Преди време гледах филма "War Photographer" за работата на James Nachtwey - фотограф, който си е поставил за цел, още като студент, да покаже войната и живота, повлиян от нея. Неговите снимки наистина са въздействащи и впечатляващи едновременно. И според мен това се постига само и единствено, когато се снима с някаква цел. За постигането на целта си, обикновено хората влагат целия си умствен и емоционален капацитет. Трудът и емоцията винаги си личат в произведението.

Рехабилитационен център в Пакистан

Нека вземем например James Nachtwey. Всички снимки в статията са негови. Смятам че това са снимките за които говоря - въздействащи и интелктуално, и емоционално, както и фотографски издържани. Дано повече фотографи като него се впускат в различните аспекти на живота стремейки се да осветлят нашето ежедневие, с нечие друго ежедневие.

Барбар петко с мъжете

Едва ли не всеки вече има свое местенце, където споделя свои мисли, мнения и други такива свои неща. Нали трябва да сме в крак с тенденциите, да не изпускаме влака и да сме модерни, затова реших и аз да си направя блог.

Ще ви занимавам основно с неща свързани с фотографията по някакъв начин, тъй като това най-много ме вълнува. Предполагам, че ще срещнете и интересни неща от много други сфери на науката, културата и живота като цяло. Ще бъдете залети с моето мрънкане и нравоучение към обществото, вероятно ще бъдете отегчени и от технически и философски бръщолевци, но пък току виж може и нещо да ви хареса.

Та така. Ето го моето местенце, където ще споделям свои мисли, мнения и други такива свои неща. Приятно четене!