17 септември 2007

Ферибот

Винаги съм мечтал да пътувам в открито море, я с някоя ветроходна яхта, я с някой пиратски кораб :), но досега в скромния ми живот в рамките на България това не ми се беше случвало. Жалките ми возения на корабчета по р. Ропотамо, р. Камчия и р. Дунав, на т.нар. "комета" в детството ми и на всички водни колела навсякъде по България не се броят. На тях единствената емоция, която изпитах беше яда за високата цена на билета за возене с корабче за 15-20 мин. Поне водните колела винаги са ме кефели, но последните години все по-рядко ги виждам и по морето, и по водоемите.

преди две години се пробвах да карам уинд сърф на къмпинг Корал. Любо се беше снабдил с такъв и за неговия рожден ден му подарих една дузина яки пльосвания по гол гъз в морето. Открих, че уинд сърфинга е много яко занимание и то близко по идея с ветроходството. Естествено се зарибих много силно и от тогава никога повече не се качих на сърф. Простата прична е, че просто се оказа непосилно скъпо удоволствие. За жалост. Другото лято може и по-възможно да стане, или пък още по не възможно...

Първото ми пътуване с голям кораб се случи през април тази година, когато се качихме на ферибот до о. Тасос в Гърция. Не мога да опиша колко интересно ми беше и с какво задоволство разказвах на всички как съм се возил на голям кораб. Но така или иначе това возене не трая повече от 30 мин (за тия пари толкоз), което не може да се води пътуване в открито море.

Но ето, че дойде големия ден. Решихме да пътуваме до Италия, да видим що за страна е това. Избрах да пътуваме с ферибот от Гърция, тъй като яко се спестява разстояние и време, но не и цена :( Това засега е най-дългото ми пътуване с кораб и даже би могло да се каже, че е било в открито море, тъй като по едно време за около час-два не се виждаше нито един бряг. А пък и разстоянието от около 250 км по вода си е впечатляващо. Поне аз се впечатлявам.


Силният вятър щеше да издуха 100 килограмовия Владо

Първите ми впечатления от ферибота бяха, че е ужасно мръсен и че повечето хора пътуват с най-евтината тарифа - без места прави на палубата. Който иска да сяда има ограничен брой заети столчета и големи площи мръсна палуба. Другото, което не очаквах беше, че въпреки топлата нощ (пътувахме през нощта) умрях от студ и духаше убийствен вятър и нямаше къде да се скриеш особено добре от него. В дебрите на нощта нахълтахме в ресторанта, който вече беше затворил и успяхме да дремнем малко. За поздрав гърцките управници във ферибота пуснаха климатика в ресторанта на макс. студено и сега нито вътре нито вън можеше да се трае. Но к'во да се прави гърците са си такива.

На връщане пътувахме през деня и съответно нямаше много сянка, затова пътниците се бяха натъпкали като гниди между стълбите и разни греди и други неща, които правеха сянка. Този път успяхме да си извоюваме, чрез способа "кой предвари, той завари", доста добро място и бяхме на сянка почти през цялото време. Сега вече можех да опитам истиското корабоплаване. Като тръгнахме от Бриндизи покрай нас (или ние покрай тях) минаваха разни лодчици, малки корабчета и имаше ветроходни яхти. Ех как се замечтах.


Изглед от Бриндизи, Италия

Корабчетата започнаха да се скриват в хоризонта, яхтите започнаха да се разреждат, от време на време се мяркаше в далечината някой друг голям товарен кораб, от известно време 90% от пътниците спяха. Мъртвилото беше доста изразено. Разглеждах с интерес правата бяла диря, която показваше че идваме отвъд хоризонта. Слънцето печеше. от време на време на фона на тъмносинята вода се открояваше ярко оранжева медуза (ние такива си нямаме). След известно време забелязах, че поредната медуза е найлонов плик и си припомних, че това е редовна линия която превозва хора, а та са си такива по целия свят - правят боклук.

Няма гларуси, няма яхти, няма мухи, няма сянка, нама хора (има но спят), нямам музика - забравих си плеъра в колата, по едно време реших да снимам една лампа. Видя ми се толкова забвана и интересна и сякаш ми говореше, но си бях забравил и фотото в колата :( Така постепенно дадената конюктура ме приведе в спящо състояние. Не бих казал че сънувах нещо интересно, но се сепнах по едно време и отворих очи. Видях брега на Албания, който с неговите еднообразни и едноцветни, песъчливи очертания ми помогна да се преведа в досегащното спящо състояние.

Когато доближихме границата между Албания и Гърция (тази на сушата) ме впечатли рязката промяна. Албанското крайбрежие е доста пусто, скучно и жълто и за трите часа пътуване покрай него видях само едно населено място. В момента в който същия този бряг премина в гръцка територия той се презасити от къщи и къщички, гори и горички, шосенца и автомобилчета. Изводите си правете сами...

Цялостното ми заключение след това пътуване е, че немога да си представя колко по-скучно би било едно презокенаско пътуване. Направо се дразня, че тези мисли ми минават през ума. Сега разбирам защо големите презокенски кораби са ултра луксозни и са тъпкани с всякакви развлечния, като кино, миниголф, ресторанти и т.н. Явно това е единствения начин за човека да пътува с кораб в открито море, без да умре от скука. Оставам последната си надежда на ветроходните яхти, тъй като една от мечтите ми е да направя голямо презокеанско, че даже и околосветско пътешествие с яхта. Искрено се надявам, че няма да ми е скучно с тях и умът ми постоянно ще бъде зает с нещо, вероятно по управлението. Може би пък просто не съм пътувал с подходящата компания. Другия път, ще трябва да подбера такава, която се вълнува от пътуването с кораб, а не спи...