Строго секретно!

В много книги и филми сме срещали моменти, когато героят влиза в топ секретна сграда с много нива на достъп, където има врати със специална клавиатура за въвеждане на парола или код за достъп, или пък устройсто за сканиране на ретината, или други подобни устройства. Винаги преминаването на подобни врати е съпроводено с много напрежение и често с помощта на отнети крайници или други органи на някой който има съответния пръстов отпечатък например. В много от филмите така и не се разбира какво пък толкова тайно и секретно има зад такава врата. Аз обаче знам и ще ви кажа - тоалетна! Вероятно във всички такива топ секретни здания зад тази секретни врати се крият секретите на обществото. В повечето случаи телесните секрети. И за да подкрепя донесената информация, ще покажа и доказателство:

Ето това например е тоалетната в сградата където е складирана информацията за цялото човечество - Народна библиотека "св.св. Кирил и Методий", но най-секретната част е тази при телесните секрети!

Разбираемо е защо думата секрет и тайна означават едно и също нещо (англ. SECRETION [si'kri:sn] 1. скриване, укриване; 2. физиол. отделяне, секреция, секрет). Хората от както свят светува се крият когато секретират в една или друга форма. Това винаги е смятано за табу и за това са направени такива топ секретни помещения, отдели, че и цели скради за тази топ секретна дейност. И те винаги са под ключ.

Преди много се чудех но сега, след този дълбокомислен анализ на ситуацията, разбрах защо в народна библиотека единственото и най-драгоценно място - тоалетната е с електронен код, където достъп имат само отбрани членове на човечеството.

Имена на Улици

На Великден бях с моята компания в Букурещ. Защо точно на Великден? - ми така се получи. Мисля да разкажа по-подробно в някоя следваща статия, като си проявя филмите и ги сканирам, за да има и нагледен материал, но за сега само искам да отбележа интересните имена на улици в Букурещ.

Съвсем случайно когато пристигнахме и решихме да паркираме колата на една забутана уличка в центъра попаднахме на тази табела:

фото: Диана Золкова

Не знам защо, но прозвуча някак си мило и родно :-). Не мога да си обясня защо пък точно в Румъния, някоя улица ще се казва „Христо Ботев”. Може би тук е имал подвизи с някоя млада мома.

За сравнение ще ви покажа как се казват по принцип улиците в Букурещ. Като цяло повечето имат ето такива имена:

фото: Диана Золкова

На мен лично ми бяха необходими около 10 опита за да успея да я прочета бързо и правилно, без да сричам.

Орлова чука - лични впечатления

Силно съм възмутен от отношението на концесионерите на пещерата Орлова чука към туристите и лично към мен. Имахме огромното желание с моите приятели да я посетим, тъй като има какво да се види в нея, пък и се намира в невероятно красива местност.

Както навсякъде, нося със себе си фотоапарата и статива си. Хората от предишната група тъкмо излизаха от пещерата и доволно разглеждаха току що направените снимки на фотоапаратите и телефоните си. Викам си ей и аз ще взема да направя някоя готина фотка, но уви не ми било писано. Още на входа, когато ме видя, жената която развежда в пещерата изрично забрани да снимам в пещерата. "С такава техника (визирайки статива ми) в пещерата не се разрешава" каза тя. Аз я попитах защо на мен ми е забранено да снимам, след като на всеки друг посетител му е позволено. "Ама те само за две снимки". Викам си как може един човек да е толкова тъп! Казах че и аз ще снимам само две снимки :-), а тя, след продължително консултиране с директора-управител и собственик на концесията - дебелата лелка, която продава билети горе, отговори че е съгласна само ако оставя "това нещо" отвън на входа. Е как да ѝ обясня, че "това нещо" струва повече от месечната ѝ заплата, която взима без никакъв договор (тя лично се похвали), че няма да го зарежа навън без надзор, и че без статив няма никакъв смисъл да влизам с апарат в пещерата. РИОС не позволявало да се снима вътре! А на въпроса защо тогава туристите от предната група снимаха вътре, не можа да отговори.

В допълнение, бих описал и мястото, което концесионерът е длъжен да поддръжка и пази. Представляваше една хижичка и допълнителна постройка към нея, която представляваше кафене с маси и столове. Кънтеше силно чалга. Навсякъде по поляната се въргаляха боклуци а сред тях се въргаляха на пикник местни селски джигити. Някъде из тревата мярнах да седи захвърлена една ръждясала табелка на която с усилие се четеше МУЗЕЕН РЕЗЕРВАТ ПЕЩЕРА “ОРЛОВА ЧУКА”. Цялото това леке стои на името на природен парк Русенски Лом и според мен е срамота, че така наречения "РИОС" позволява това да се случва.

Такава е тъжната реалност в България, която толкова много "любя, тача и милея". Надявам се статията да стигне до този когото трябва и да се направи нещо по въпроса.

За сведение т. нар. РИОС (РИОСВ) означава Регионална Инспекция по Околната Среда и Водите. Ето адреса на русенската такава

Съжалявам единствено за това, че не можах да посетя пещерата, а бих път чак от София. Хич не е близо. Нищо, другия път, когато влезем в европейския съюз не само на думи!