Радини вълнения
Оставям това "вълнуващо" клипче да говори само за себе си. Аз оставам безмълвен...
Оставям това "вълнуващо" клипче да говори само за себе си. Аз оставам безмълвен...
публикувано от Боян Тепавичаров в 01:49 0 коментара
Софийският Западен парк е неразрвино свързан с моя живот. Като дете там съм отрасъл, там съм се научил да карам колело, там съм тичал по поляните, там съм замерял катериците с камъчета, там сме прекарвали цели следобеди с баба и малкото ми братче. В днешното съвремие там разхождам хучето си всеки ден и се възхищавам на най-хубавия (според мен) парк в София, в който в някои моменти съвсем лесно можеш да забравиш, че си в парк и се намираш сред гората в някоя планина......
На фона тази прекрасна представа са Западния парк, седи реалността... а именно че живеещите е кв. Фаултета изсичат дърветата в гората за да се отопляват през зимата, а на "случйно" появилото се свободно място построяват къщи.
Този проказен ръкв от квартала, който по принцип има за северна граница ул. Суходолска навлиза в парка от няколко години без на никой от общината това да му прави впечатление. Изключително ясно си спомням как преди 10 години там нямаше нито една къща, а само едно заведение в гората, където ходеха новобогаташи с мерцедеси...
Може на някой да му прозвучи смешно, но тази част на парка се носи с прозвището "Шеруудската гора", понеже циганите сновят из парка с каруците си или без тях и доста честичко има случаи на нападнати и ограбени граждани. Майка ми на пример.
публикувано от Боян Тепавичаров в 10:37 1 коментара
Етикети: градът, гражданска позиция
Това са снимки от събитие, проведено в Германският град Мюнстер, преди 8
години:
публикувано от Боян Тепавичаров в 13:49 1 коментара
Етикети: градът, гражданска позиция, да пестим екологично
По случай настъпването на лятото, пожелавам на всички по един "ескимо" на ден, за по загрелите и по "ееей каса бира, водно оклело..."
публикувано от Боян Тепавичаров в 11:05 0 коментара
Етикети: ежедневие
Това е! Вече си имаме фенклуб. Доста дълго време обсъждана необходимост между феновете. Най-накрая Аз и Боби се организирахме и го направихме. Да ни е честит и много интересен :)
PentaxFanclub.com
публикувано от Боян Тепавичаров в 18:03 0 коментара
Етикети: фото техника, pentax
Ровейки се из нета, човек коже да попадне на зашеметяващи неща. Ето едно такова зашеметяващо нещо:
публикувано от Боян Тепавичаров в 10:45 0 коментара
Етикети: фото техника
С пускането на поредния си нов обектив, PENTAX официално обявиха новата KAF3 версия на своя, създаден през 1975 година универсален K байонет.
Беше обявено, че от сега натaтък няма да произеждат обективи, които да работят и с двата метода на автофокус - чрез аф мотор в тялото и чрез аф мотор в обектива. Вече щяло да има обектива които са само с мотор в себе си или ще фокусират само чрез връзка с мотора в тялото на апарата.
публикувано от Боян Тепавичаров в 00:02 0 коментара
Етикети: технологии, фото техника, pentax
кратко описание или демек същността на нещата
Сърбия
много скъпи такси за пътищата, които те наричат магистрали
Унгария
тревата - обществен враг номер едно
Будапеща - много красив град
Балатон - унгарското море - няма нищо общо с морето
Словакия
Братислава - нищо особено, но скъпо
Австрия - изключително уредено, чак да зáспиш
Виена - огромен, космополитен град с невероятно много неща за виждане. В центъра много стари сгради с много статуи и момументи - може цял ден да ги гледаш и пак няма да свършат. Писва. Увеселителния парк при пратера е супер як и достъпен.
Скъпо. Повечето неща са по-скъпи от Германия
Всичко е забранено. Табелки за к'вот се сетиш.
За да минеш по някои шосенца в Алпите се плаща и до доста.
Заспал народ. След 19ч нищо в Австрия на работи, дори и "денонощните" магазини.
Германия - хубава страна... за шопинг
Мюнхен - голям и красив (в центъра) град. Много уреден.
Коли - много, много, много
Бира - в кръчма бирата е по 7 лв чашата, а супермаркета - по 70 стотинки.
Бензин - 3 лв литъра
Немски - никой не говори на нормален език в тая страна, не знам местните как се оправят
Гармиш-Партенкирхен - ебати името
шопинг - всичко, което ти хрумне на акъла, може да се намери в съседния магазин, както и много неща, за които никой никога не би се сетил...
Словения - хубава страна, хубави хора
Бензина е като в БГ
Любляна е красив град
Магистралите се плащат, но са в ремот
хлябът е скъп
Хърватска
"аре у лево" - не пускат на границата
Румъния - по възможност да се избягва. Опастност от счупване на автомобил.
Пътища - тези линии на картата, наречени пътища не се отнасят за Румъния със същия еквивалент. Опастност от счупване на автомобил.
400 км с 30 км/ч и глоба за превишена скорост - балкански абсурд!
Пълна мизеря - чудя се как тези хора са в европейския съюз. Сърбия е много по-добре.
България - добре познатото старо
ферибот Калафат - Видин - 3:30 часа и 32 евро (62 лева) за преминаването на 300 метра река. Срамота.
Между Видин и Монтана - 102 км няма нито една работеща през нощта бензиностанция. Срамота. Да вземат малко от София, че тук са в излишък.
Северната част на пътя през Петрохан, изключително напомня за Румъния. Много лош път, карайте внимателно, може да се утрепете и ако сте единствения участник в движението.
публикувано от Боян Тепавичаров в 16:15 0 коментара
Етикети: лични впечатления, на път, централна Европа
публикувано от Боян Тепавичаров в 00:49 1 коментара
Етикети: лични впечатления, на път
Последните две години, на пролет, в Ловеч се случваха много готини рок явления. Минаха какви ли не групи и все такива, които не са за изпускане и то безплатно. Тази година няма да ни се размине. Етно идва пролетта и се замислих какво ще има в Ловеч сега. Определено няма да ни е скучно :) На 10 и на 11 май ще ни попеят кротко първо Twisted Sister а пък на следващия ден W.A.S.P. И което е най-готиното - тези дни се падат събота и неделя, което заначи само едно...
ТАМ СМЕ!
публикувано от Боян Тепавичаров в 11:15 0 коментара
Етикети: рок
Точно преди една година Sense of Light блог се роди на белия свят с намерения и обещания за смъмряне на обществото. Да е честит рождения ден с пожелание за много здраве и щастие, и още много интересни статии за напред.
публикувано от Боян Тепавичаров в 23:55 0 коментара
Това е един доста банален, но и доста ефективен начин за пестене на електроенергия. Напоследък се появиха много нови технологии за осветление, но въпреки това най-масово си се ползва старата крушка на едисон от края на IXX век. Да наистина те са най-евтини, но и са най не ефективни и следователно изразходват най-много електроенергия. Нека бъдем зрели хора от началото на 21 век и да направим простичката сметка.
в едно обикновено двустайно жилище има грубо 15 крушки, които в зависимост от това колко души живеят израсходват определено количество електроенергия. Да предположим, че не се ползват всички тези 15 крушки всеки ден - значи ако 8 крушки, по средно 75W, работят средно по 2 часа на ден се събират 1,2 Kw/h (киловатчаса) на ден. Според спецификациите една обикновена крушка има живот около 1000 часа (но в реалността всъщност е много по-малко), а цената й е около 60 стотинки.
Живота на една енергоспестяваща крушка (пак по спецификации) е около 6000 часа, а цената й е около 10-12лв средно. Енергоспестяващите крушки изразходват около 1/5 от електроенергията за постигане на същата сила на светлината като от обикновената крушка. Следователно по груби сметки същите 8, но енергоспестяващи крушки по 15 и по 2 часа на ден, ще изразходват 0,24 Kw/h на ден.
прости сметки:
публикувано от Боян Тепавичаров в 14:49 0 коментара
Етикети: да пестим екологично, технологии
Ще кажа само, че тази песен е поредното готино нещо, в което имат пръст Queen
Изпълнява се от Queen (Brian May, Roger Taylor) + Paul Rodgers
публикувано от Боян Тепавичаров в 15:05 0 коментара
Всеки ден се возим в претъпканите трамваи и единствената раплика между хората е "ще слизате ли?". Без значение към кого се обръщат и без значение какво точно искат да кажат, хората казват просто едно лаконично "Ще слизате ли?". Всъщност вероятно никой на света не се интересува от отговора на този въпрос, просто това е учтиво казано "махни се да мина". И затова ако някой попита някого "Ще слизате ли?", той не отговаря, а просто се помръдва лекинко, без дори да погледне питащия.
Тази амебна форма на общуване е толкова задълбочена, че се питам дали хората, като маса се различват по нещо от едноклетъчните. Ще направя една съпоставка. В пети клас по биология, когато учихме за едноклетъчните, в учебника пишеше, че когато нагрееш съда с амеби, те изплуват към по-студените участъци, а когато посолиш водата в аквариума от едната страна всички амеби (или зелени еуглени по избор) се преместват в сладката част на водата. Когато някой дядо пръдне в претъпкания трамвай, хората чинно се отместват в по-безопасни води, макар и по-сгъчкани. Така те осигряват бъдещето си същевствуване като вид и дават свобода на изява на съответния газов артист.
Ходете на работа, амеби, съществувайте!
Да, ще слизам.
публикувано от Боян Тепавичаров в 14:51 0 коментара
Вярно събитието, за което пиша беше отдавна, вярно много се изписа, много неща се случиха, но отношението на българските инвеститори не се е променило от тогава изобщо.
Става въпрос за протеста на природозащиците (защото другите хора не ги интересува) против доста съмнителното изграждане на новия комплекс "Супер Паничище" в Рила над Сапарева баня. Отново както и при Банско става въпрос за безпощадното експлоатиране
публикувано от Боян Тепавичаров в 19:28 1 коментара
Етикети: гражданска позиция